Касиопея

КАСИОПЕЯ

Разказ от Станко Нацев

Тази история произтекла след загасването на огъня на Третите олимпийски игри в Древна Елада. Цар Агатодор, добротворен владетел на о. Наксос от егейската група на Цикладите, решил, че е настъпило най-подходящото време да проводи спондофори – вестители до всичките населени места, които да известят намерението му да омъжи единствената си дъщеря, красивата Касиопея. Условието на владетеля било женихите сами да изработят плавателните си съдове на о. Лерос на Дарданелите и от там едновременно да се отправят към о. Наксос. Който пристигне пръв, той ще е щастливият съпруг. С контрола върху това състезание се заел един от хеладониките – съдиите в Олимпиадата. Не минало и месец и хеладоникът съобщил на добротворния владетел, че за ръката на принцесата ще се състезават трима от обкичилите се с лаврови венци победители. А именно:

- Агрион - див и свиреп мъж, за което говори и самото му име. Той бил ненадминат в категорията пугилат. За всички, които вярват в прераждането, но нямат спомен да са живели по времето на Олимпиадите, ще обясня, че пугилат е най-свирепата спортна дисциплина – юмручен бой, но не с овързани в овчи кожи ръце, а с ръкавици от олово.

- Вторият мераклия да потъне в омайното легло на чаровната Касиопея бил Поликарп – пръв сред копиехвъргачите. Хеладоникът, т.е. спортният съдия, нямал особени симпатии към него, защото подозирал, че Борей – богът на северния вятър – е спомагал в летежа на копието му.

- Третият кандидат за принц на о. Наксос бил Филимон, т.е. любим, целуван, както подсказва името му. Той не можел нито да се бие с оловни ръкавици, нито да мята копие, затова пък омайвал с поетичното си слово, защото бил аед - също лавров носител от Олимпиадата. Бил толкова красив, че когато минел покрай поляна с хиацинти – най-влюбените в себе си цветя, те посървали от завист.

Агрион, Поликарп и Филимон се събрали на о. Лерос, където трябвало собственоръчно да изработят своите плавателни средства. Боксьорът нарязал цяла камара дъски от яки дървета, избрал най-добрите от тях и ги сковал с медни гвоздеи. Издялкал и две гребла от кедър, а накрая платил да нарисуват върху носа на ладията му оловни ръкавици. Не се и съмнявал, че със свирепо гребане ще стигне пръв до лъчезарната Касиопея.

Поликарп пък направил сал от копията на победените си противници. Свързал ги с насмолени вървища и в средата им закрепил своето копие, на което опънал платно с изобразени върху него надути бузи и уста, която издухвала силни въздушни струи. Отдолу написал „Борей”. Чрез това явно ласкателство отново се надявал на подкрепата на бога на северния вятър.

Най-мързелив в подготвянето на своя плавателен съд бил красавецът Филимон. Той не разчитал нито на гребла и здрави мускули, нито на издувано от Борей платно, а на лудо влюбената в него нимфа Аретуза. Като всяка изгубила ума си от любов жена тя му обещала да се впрегне с ремък към неговото плавателно средство и да го тегли, скрита под водата. Надявала се в края на състезанието той да предпочете нейната божествена красота пред красотата на принцесата от о. Наксос. Филимон не сякъл дървета и не рязъл дъски за своята „ладия”. Той най-безсрамно откраднал вратата от светилището на о. Лерос. След това свалил ремъка от пресата за изстискването на маслини и за капак на всичко накрая отмъкнал и стола на архонта Леонидис.

Един ден след появята на пълноликата Селена на нощното небе, наблюдаващият съдия, т.е. хеладоникът, дал сигнал за старт чрез пускането в небето на боядисан в розово гълъб. И състезанието започнало.

Дивият Агрион, копиехвъргачът Полидор и аедът Филимон се хвърлили в надпревара, която ще ги дари не само с красива съпруга, но и с царски жезъл след като добротворният владетел Агатодор се пресели завинаги в Аид, царството на мъртвите.

Още в края на деня копиехвъргачът Полидор се отказал от надпреварата, защото Борей, богът на северния вятър, се разболял от бронхопневмония и се тръшнал на легло. Полидор се върнал на о. Лерос и за да потуши мъката си изпил цял кратер неразредено вино. Агрион натискал юнашки веслата и се стремял да бъде поне половин стадий пред плаващата врата на Филимон. В това време аедът седял спокойно на откраднатия архонтски стол, дрънкал на своята еолова лира и съчинявал химни за любовта. След като плували десет стадия, боксьорът започнал да се задъхва от умора и взел да изостава. Тогава го обхванала злоба, типична за губещите състезанието спортисти, и той хвърлил дясната си оловна ръкавица към своя съперник с цел да го халоса по лицето и да го обезобрази така, че не само Касиопея, но и най-грозната и саката жена от целокупното население на о. Наксос да отвърне поглед от него. За щастие ръкавицата попаднала не в лицето, а в лирата на Филимон, скъсала струните й и я изкривила до такава степен, че тя заприличала на първата буква от гръцката азбука, а именно „алфа”

Когато двамата съперници-женихи наближили брега на острова, те видели огромна тълпа от любопитен демос, т.е. народ. Всички махали с клонки и с кърпи, а хор от облечени като жрици момичета пеели дитирамби в чест на бога на женитбата Хименей. От време на време се спирали и на силен глас извиквали заклинанието „Касиопея и Филимон! Касиопея и Филимон!” Нимфата Аретуза любопитно вдигнала глава над водата, видяла облечената като невеста Касиопея, която протягала ръце към печелещия състезанието аед, съзряла и готовия да хвръкне към нея Филимон и разбрала колко жестоко е измамена. Фръцнала се обидена, разпрегнала се и с обилни сълзи на очите се отправила към остров Ортигия, където се превърнала в извор, който бълбука и до днес.

Боксьорът Агрион също загрял каква е работата и със силна ругатня запратил към Филимон и другата си ръкавица. Тя улучила в средата плаващата врата и я разцепила на две. Аедът усетил че потъва и започнал да вика отчаяно за помощ, но Агрион вече гребял в обратна посока. Историята на състезанието свършва с това, че хубавецът наистина легнал в постелята на Касиопея, но бил напълно бездиханен.

След като изтекло времето на траура царят на о. Наксос разпратил нови спондофори – вестители по гръцките острови, но никой не пожелал да стане мъж на дъщеря му, тъй като нито един ерген не иска да го прегръщат ръце, които до скоро са галили мъртвец. При появата на първия бял косъм в косата си, Касиопея влязла в храма на Зевс и помолила Гръмовержеца да я вдигне на небето – дано там да се намери за нея звезден съпруг. Царят на боговете й отвърнал с гласа на своя жрец, че не може да изпълни желанието й, тъй като горе вече имало една друга Касиопея. Тогава принцесата на о. Наксос заръчала на писаря Нестор да опише трагичната й съдба, за да се чете и преповтаря името й поне тук, на земята. Нестор изпълнил повелята, но след скоропостижната смърт на царската дъщеря, изстъргал буквите от пергамента, защото не искал да добавя към тъгите и болките на демоса още една. За да не остане ръкописът кух и безбуквен, писарят си наумил да го запълни с нечия щастлива история.

Ако имате път към о. Наксос попитайте за този ръкопис. Ще ви го покажат, но той все още е празен. В случай че се смятате за щастлив, разкажете битието си на писаря в общината, който по странно стечение на обстоятелствата също се казва Нестор, и той може да стори това, което древният му съименник не е успял.

Станко Нацев - НОВИ РАЗКАЗИ

събота, 4 януари 2014 г.