Жана

ЖАНА

Разказ от Станко Нацев

Едната случайност помогна на безработната балерина Жана да се вдене в танцовия състав „Феерия”. Тя веднага зае мястото на Лора, която се спъна на новия подиум във вилата на търговеца на автомобили Лонгоров. Зае го, защото лекарите казаха на пострадалата, че повече няма да може нито копаница да рипа, нито в три четвърти валс да се върти. Момичето се преби, понеже Лонгоров не си удържа на думата и плати на дърводелците по-малко от уговореното. Те от своя страна, докато си прибираха инструментите, разхлабиха две дъски, а на други две изтеглиха до половина пироните.

Злополуката стана, когато танцьорките се съблякоха по изрязани бански костюми, за да се втурнат в нестинарска ръченица. Сигурно ще се зачудите каква е тази нестинарска ръченица почти без дрехи, но тя е част от програмата на състава, който в един и същ ден може да бъде ритмичен фон на поппевец, финален номер в предизборната програма на кандидат за депутат или да подгрее настроението на банкет на строителна фирма или на доктори от частна клиника.

Представата за „Феерия” ще бъде съвършено погрешна, ако някой си помисли, че този състав е търсен единствено заради голотиите си. Не! „Феерия” се различава от останалите трупи предимно по това, че предлага програми на доста по-ниски цени. Това е така, защото нито един от танцьорите няма нужното образование и не може да има претенции за достойна заплата. Женската част е от две разведени счетоводителки, една неомъжена келнерка и от една кондукторка по влаковете. Мъжката част пък включва двама таксиметрови шофьори, един смотан електротехник, който няколко пъти е бил удрян от ток 220 волта, вследствие на което е изключително скоклив, и от Пуфи, който никога нищо не е работил. Той е голямо плямпало и лъготи наляво и надясно, че съставът е носител на сребърното отличие „Кънтри танц” на америкаския щат Орегон, а също и на „Сребърните цвички” от балетния фестивал в италианския град Торино. Eдинствен, който разбира от работата си, е Цанко Цанкарски, студент в четвърти курс на Консерваторията. Той едва забележимо накуцва с десния крак и отговаря за музикалното оформление и за осветлението. Едновременно с това е шофьор на автобусчето, с което разкарва по участия играчите и техниката.

Но да се върнем към Жана, която неистово напира да се включи в балет „Арабеск” или в ансамбъл „Арлекин”. За целта през свободното си време репетира Жизел и Умиращият лебед, но не може да понася Одета-Одилия на Чайковски. Защо? Това си е нейна работа! Засега безработната балерина живее у госпожа Прохаскова без да й плаща наем, тъй като всеки вторник и петък трие прахта от мебелите в апартамента, а в събота пазарува евтина стока от Женския пазар. Още при първото й появяване във „Феерия” плямпалото Панайот, т.е. Пуфи, й хвърли око. Същата вечер се обади по мобилния телефон на студента Цанко Цанкарски и му каза: „Рано или късно аз ще срутя тая хубавица в леглото, защото ми писна след като Лора се спъна в щръкналата дъска на Лонгоров, да си лягам само с празни бутилки. Не се хвъргам да правя нови бройки, понеже изпитвам угризения на съвестта. И как да не изпитвам, като Лорчето се осакати по моя вина – цяла нощ беше в ръцете ми и аз не я оставих дори за минутка да затвори за сън очи.” Цанкарски го изслуша с крива усмивка, но Пуфи не го видя, защото беше на другия край на града. Накрая дрънкалото му обеща да го научи как един беден студент като него може лесно да гътне която и да е студентка по пиано или контрабас.

Лекцията продължи и на следващата вечер. „Бързам да те ограмотя – започна Пуфи, - защото наближава студенският празник и може внезапно да ти се отвори парашутът, а ти да се мотаеш като мухльо в кълчища. Значи, става дума за бедно момче като тебе. Ще трябва да се превърнеш в Ниагарски водопад от комплименти. Тъй като нямаш пари да задоволяваш капризи, налага се да пробутваш изискани лафове, които няма да ти струват нищо. Ръси ги, докато не замаеш девойката до такава степен, че тя сама да се свлече в леглото. В такива моменти съм питал моите зашеметени хубавици как се казват, а те ме гледат като светофари, които са забравили да сменят светлините си. Накрая си тръгват толкова доволни, че вместо своите дрехи, обличат моите тениски и боксерки. Правят го, за да продължават да ме усещат върху телата си, дори когато вече ме няма.”

Поредицата от безплатни назидания и уроци продължи до деня, когато Жана звънна на вратата на студента с молба да пренощува при него, тъй като на госпожа Прохаскова й дошли на гости братовчедките от Малко Търново. Донесли за почерпка ликьор от вишни, баница с праз и сладко от дюли. Щели цяла нощ да приказват и да се смеят, а Жана трябвало хубаво да се наспи, тъй като утре я чакал конкурс за попълване на балета на Музикалния театър.

Цанко Цанкарски едва не изцвили от радост и моментално я покани да влезе. После хукна из квартала да купува кренвирши и хляб за вечеря, а също и евтино шампанско – за тържествено отбелязване на това първо гостуване. Докато се въртеше из магазините, той непрекъснато се напрягаше да измисля впечатляващи изречения, с които да омае момичето. Когато се върна, Жана се къпеше в банята. Музикалният техник остави покупките върху масата и тъкмо взе да се ядосва, че докато е мислил с какво да шашне балерината е забравил да купи салфетки, чу мобилният телефон да звъни в джоба му. Пак беше Панайот. „Копеле, - започна той, – най-после свалих Жана. Беше при мене и остана толкова доволна, че ми отмъкна тениската и боксерките, за да продължи да ме усеща върху себе си.” Цанкарски се сепна, огледа се и като видя дрехите на балерината върху един стол, отиде до тях и взе да ги разгръща. Сутиен, прашки, блуза, панталон. Усмихна се доволен, изръмжа в слушалката: „Айде стига, бе!” и показа среден пръст.

Наряза хляба и кренвиршите, натъкми вилиците и чашите върху масата и се захвана да отваря шампанското. Обели станиола от гърлото на бутилката и внимателно започна да отвива телчето върху пластмасовата тапа, като я притискаше с палеца на другата си ръка, за да не гръмне преждевременно. В един момент вратата на банята се отвори и се показа Жана. Студентът облещи очи – беше облечена в тениска и боксерки. Зави му се свят и той се свлече на пода. Тапата изскочи и шампанското бликна нагоре. „Какво ти става, бе? – уплаши се балерината. - Не си ли виждал жена по лятна пижама?” Капките от пенливото вино капеха от тавана върху лицето му в опит да го свестят. В джоба му телефонът отново зазвъня.

            Stanko Natzev (c) 2013