Касиопея

КАСИОПЕЯ

Разказ от Станко Нацев

 

     Тази история произтекла след загасването на огъня на Третите олимпийски игри в Древна Елада. Цар Агатодор, добротворен владетел на о. Наксос от егейската група на Цикладите, решил, че е настъпило най-подходящото време да проводи спондофори – вестители до всичките населени места, които да известят намерението му да омъжи единствената си дъщеря, красивата Касиопея. Условието на владетеля било женихите сами да изработят плавателните си съдове на о. Лерос на Дарданелите и от там едновременно да се отправят към о. Наксос. Който пристигне пръв, той ще е щастливият съпруг. С контрола върху това състезание се заел един от хеладониките – съдиите в Олимпиадата. Не минало и месец и хеладоникът съобщил на добротворния владетел, че за ръката на принцесата ще се състезават трима от обкичилите се с лаврови венци победители. А именно:

     - Агрион  - див и свиреп мъж, за което говори и самото му име. Той бил ненадминат в категорията пугилат. За всички, които вярват в прераждането, но нямат спомен да са живели по времето на Олимпиадите, ще обясня, че пугилат е най-свирепата спортна дисциплина – юмручен бой, но не с овързани в овчи кожи ръце, а с ръкавици от олово.

     - Вторият мераклия да потъне в омайното легло на чаровната Касиопея бил Поликарп – пръв сред копиехвъргачите. Хеладоникът, т.е. спортният съдия, нямал особени симпатии към него, защото подозирал, че Борей – богът на северния вятър – е спомагал в летежа на копието му.

    - Третият кандидат за принц на о. Наксос бил Филимон, т.е. любим, целуван, както подсказва името му. Той не можел нито да се бие с оловни ръкавици, нито да мята копие, затова пък омайвал с поетичното си слово, защото бил аед - също лавров носител от Олимпиадата. Бил толкова красив, че когато минел покрай поляна с хиацинти – най-влюбените в себе си цветя, те посървали от завист.

     Агрион, Поликарп и Филимон се събрали на о. Лерос, където трябвало собственоръчно да изработят своите плавателни средства. Боксьорът нарязал цяла камара дъски от яки дървета, избрал най-добрите от тях и ги сковал с медни гвоздеи. Издялкал и две гребла от кедър, а накрая платил да нарисуват върху носа на ладията му оловни ръкавици. Не се и съмнявал, че със свирепо гребане ще стигне пръв до лъчезарната Касиопея.

     Поликарп пък направил сал от копията на победените си противници. Свързал ги с насмолени вървища и в средата им закрепил своето копие, на което опънал платно с изобразени върху него надути бузи и уста, която издухвала силни въздушни струи. Отдолу написал „Борей”. Чрез това явно ласкателство отново се надявал на подкрепата на бога на северния вятър.

     Най-мързелив в подготвянето на своя плавателен съд бил красавецът Филимон. Той не разчитал нито на гребла и здрави мускули, нито на издувано от Борей платно, а на лудо влюбената в него нимфа Аретуза. Като всяка изгубила ума си от любов жена тя му обещала да се впрегне с ремък към неговото плавателно средство и да го тегли, скрита под водата. Надявала се в края на състезанието той да предпочете нейната божествена красота пред красотата на принцесата от о. Наксос. Филимон не сякъл дървета и не рязъл дъски  за своята „ладия”. Той най-безсрамно откраднал вратата от светилището на о. Лерос. След това свалил ремъка от пресата за изстискването на маслини и за капак на всичко накрая отмъкнал и стола на архонта Леонидис.

     Един ден след появята на пълноликата Селена на нощното небе, наблюдаващият съдия, т.е. хеладоникът, дал сигнал за старт чрез пускането в небето на боядисан в розово гълъб. И състезанието започнало.

     Дивият Агрион, копиехвъргачът Полидор и аедът Филимон се хвърлили в надпревара, която ще ги дари не само с красива съпруга, но и с царски жезъл след като добротворният владетел Агатодор се пресели завинаги в Аид, царството на мъртвите.

     Още в края на деня копиехвъргачът Полидор се отказал от надпреварата, защото Борей, богът на северния вятър, се разболял от бронхопневмония и се тръшнал на легло. Полидор се върнал на о. Лерос и за да потуши мъката си изпил цял кратер неразредено вино. Агрион натискал юнашки веслата и се стремял да бъде поне половин стадий пред плаващата врата на Филимон. В това време аедът седял спокойно на откраднатия архонтски стол, дрънкал на своята еолова лира и съчинявал химни за любовта. След като плували десет стадия, боксьорът започнал да се задъхва от умора и взел да изостава. Тогава го обхванала злоба, типична за губещите състезанието спортисти, и той хвърлил дясната си оловна ръкавица към своя съперник с цел да го халоса по лицето и да го обезобрази така, че не само Касиопея, но и най-грозната и саката жена от целокупното население на о. Наксос да отвърне поглед от него. За щастие ръкавицата попаднала не в лицето, а в лирата на Филимон, скъсала струните й и я изкривила до такава степен, че тя заприличала на първата буква от гръцката азбука, а именно „алфа”

     Когато двамата съперници-женихи наближили брега на острова, те видели огромна тълпа от любопитен демос, т.е. народ. Всички махали с клонки и с кърпи, а хор от облечени като жрици момичета пеели дитирамби в чест на бога на женитбата Хименей. От време на време се спирали и на силен глас извиквали заклинанието „Касиопея и Филимон! Касиопея и Филимон!” Нимфата Аретуза любопитно вдигнала глава над водата, видяла облечената като невеста Касиопея, която протягала ръце към печелещия състезанието аед, съзряла и готовия да хвръкне към нея Филимон и разбрала колко жестоко е измамена. Фръцнала се обидена, разпрегнала се и с обилни сълзи на очите се отправила към остров Ортигия, където се превърнала в извор, който бълбука и до днес.

     Боксьорът Агрион също загрял каква е работата и със силна ругатня запратил към Филимон и другата си ръкавица. Тя улучила в средата  плаващата врата и я разцепила на две. Аедът усетил че потъва и започнал да вика отчаяно за помощ, но Агрион вече гребял в обратна посока. Историята на състезанието свършва с това, че хубавецът наистина легнал в постелята на Касиопея, но бил напълно бездиханен.

     След като изтекло времето на траура царят на о. Наксос разпратил нови спондофори – вестители по гръцките острови, но никой не пожелал да стане мъж на дъщеря му, тъй като нито един ерген не иска да го прегръщат ръце, които до скоро са галили мъртвец. При появата на първия бял косъм в косата си, Касиопея влязла в храма на Зевс и помолила Гръмовержеца да я вдигне на небето – дано там да се намери за нея звезден съпруг. Царят на боговете й отвърнал с гласа на своя жрец, че не може да изпълни желанието й, тъй като горе вече имало една друга Касиопея. Тогава принцесата на о. Наксос заръчала на писаря Нестор да опише трагичната й съдба, за да се чете и преповтаря името й поне тук, на земята. Нестор изпълнил повелята, но след скоропостижната смърт на царската дъщеря, изстъргал буквите от пергамента, защото не искал да добавя към тъгите и болките на демоса още една. За да не остане ръкописът кух и безбуквен, писарят си наумил да го запълни с нечия щастлива история.

     Ако имате път към о. Наксос попитайте за този ръкопис. Ще ви го покажат, но той все още е празен. В случай че се смятате за щастлив, разкажете битието си на писаря в общината, който по странно стечение на обстоятелствата също се казва Нестор, и той може да стори това, което древният му съименник не е успял.

     Copyright (c) 2013 Stanko Natzev

 

Жана

ЖАНА

Разказ от Станко Нацев

Едната случайност помогна на безработната балерина Жана да се вдене в танцовия състав „Феерия”. Тя веднага зае мястото на Лора, която се спъна на новия подиум във вилата на търговеца на автомобили Лонгоров. Зае го, защото лекарите казаха на пострадалата, че повече няма да може нито копаница да рипа, нито в три четвърти валс да се върти. Момичето се преби, понеже Лонгоров не си удържа на думата и плати на дърводелците по-малко от уговореното. Те от своя страна, докато си прибираха инструментите, разхлабиха две дъски, а на други две изтеглиха до половина пироните.

Злополуката стана, когато танцьорките се съблякоха по изрязани бански костюми, за да се втурнат в нестинарска ръченица. Сигурно ще се зачудите каква е тази нестинарска ръченица почти без дрехи, но тя е част от програмата на състава, който в един и същ ден може да бъде ритмичен фон на поппевец, финален номер в предизборната програма на кандидат за депутат или да подгрее настроението на банкет на строителна фирма или на доктори от частна клиника.

Представата за „Феерия” ще бъде съвършено погрешна, ако някой си помисли, че този състав е търсен единствено заради голотиите си. Не! „Феерия” се различава от останалите трупи предимно по това, че предлага програми на доста по-ниски цени. Това е така, защото нито един от танцьорите няма нужното образование и не може да има претенции за достойна заплата. Женската част е от две разведени счетоводителки, една неомъжена келнерка и от една кондукторка по влаковете. Мъжката част пък включва двама таксиметрови шофьори, един смотан електротехник, който няколко пъти е бил удрян от ток 220 волта, вследствие на което е изключително скоклив, и от Пуфи, който никога нищо не е работил. Той е голямо плямпало и лъготи наляво и надясно, че съставът е носител на сребърното отличие „Кънтри танц” на америкаския щат Орегон, а също и на „Сребърните цвички” от балетния фестивал в италианския град Торино. Eдинствен, който разбира от работата си, е Цанко Цанкарски, студент в четвърти курс на Консерваторията. Той едва забележимо накуцва с десния крак и отговаря за музикалното оформление и за осветлението. Едновременно с това е шофьор на автобусчето, с което разкарва по участия играчите и техниката.

Но да се върнем към Жана, която неистово напира да се включи в балет „Арабеск” или в ансамбъл „Арлекин”. За целта през свободното си време репетира Жизел и Умиращият лебед, но не може да понася Одета-Одилия на Чайковски. Защо? Това си е нейна работа! Засега безработната балерина живее у госпожа Прохаскова без да й плаща наем, тъй като всеки вторник и петък трие прахта от мебелите в апартамента, а в събота пазарува евтина стока от Женския пазар. Още при първото й появяване във „Феерия” плямпалото Панайот, т.е. Пуфи, й хвърли око. Същата вечер се обади по мобилния телефон на студента Цанко Цанкарски и му каза: „Рано или късно аз ще срутя тая хубавица в леглото, защото ми писна след като Лора се спъна в щръкналата дъска на Лонгоров, да си лягам само с празни бутилки. Не се хвъргам да правя нови бройки, понеже изпитвам угризения на съвестта. И как да не изпитвам, като Лорчето се осакати по моя вина – цяла нощ беше в ръцете ми и аз не я оставих дори за минутка да затвори за сън очи.” Цанкарски го изслуша с крива усмивка, но Пуфи не го видя, защото беше на другия край на града. Накрая дрънкалото му обеща да го научи как един беден студент като него може лесно да гътне която и да е студентка по пиано или контрабас.

Лекцията продължи и на следващата вечер. „Бързам да те ограмотя – започна Пуфи, - защото наближава студенският празник и може внезапно да ти се отвори парашутът, а ти да се мотаеш като мухльо в кълчища. Значи, става дума за бедно момче като тебе. Ще трябва да се превърнеш в Ниагарски водопад от комплименти. Тъй като нямаш пари да задоволяваш капризи, налага се да пробутваш изискани лафове, които няма да ти струват нищо. Ръси ги, докато не замаеш девойката до такава степен, че тя сама да се свлече в леглото. В такива моменти съм питал моите зашеметени хубавици как се казват, а те ме гледат като светофари, които са забравили да сменят светлините си. Накрая си тръгват толкова доволни, че вместо своите дрехи, обличат моите тениски и боксерки. Правят го, за да продължават да ме усещат върху телата си, дори когато вече ме няма.”

Поредицата от безплатни назидания и уроци продължи до деня, когато Жана звънна на вратата на студента с молба да пренощува при него, тъй като на госпожа Прохаскова й дошли на гости братовчедките от Малко Търново. Донесли за почерпка ликьор от вишни, баница с праз и сладко от дюли. Щели цяла нощ да приказват и да се смеят, а Жана трябвало хубаво да се наспи, тъй като утре я чакал конкурс за попълване на балета на Музикалния театър.

Цанко Цанкарски едва не изцвили от радост и моментално я покани да влезе. После хукна из квартала да купува кренвирши и хляб за вечеря, а също и евтино шампанско – за тържествено отбелязване на това първо гостуване. Докато се въртеше из магазините, той непрекъснато се напрягаше да измисля впечатляващи изречения, с които да омае момичето. Когато се върна, Жана се къпеше в банята. Музикалният техник остави покупките върху масата и тъкмо взе да се ядосва, че докато е мислил с какво да шашне балерината е забравил да купи салфетки, чу мобилният телефон да звъни в джоба му. Пак беше Панайот. „Копеле, - започна той, – най-после свалих Жана. Беше при мене и остана толкова доволна, че ми отмъкна тениската и боксерките, за да продължи да ме усеща върху себе си.” Цанкарски се сепна, огледа се и като видя дрехите на балерината върху един стол, отиде до тях и взе да ги разгръща. Сутиен, прашки, блуза, панталон. Усмихна се доволен, изръмжа в слушалката: „Айде стига, бе!” и показа среден пръст.

Наряза хляба и кренвиршите, натъкми вилиците и чашите върху масата и се захвана да отваря шампанското. Обели станиола от гърлото на бутилката и внимателно започна да отвива телчето върху пластмасовата тапа, като я притискаше с палеца на другата си ръка, за да не гръмне преждевременно. В един момент вратата на банята се отвори и се показа Жана. Студентът облещи очи – беше облечена в тениска и боксерки. Зави му се свят и той се свлече на пода. Тапата изскочи и шампанското бликна нагоре. „Какво ти става, бе? – уплаши се балерината. - Не си ли виждал жена по лятна пижама?” Капките от пенливото вино капеха от тавана върху лицето му в опит да го свестят. В джоба му телефонът отново зазвъня.

            Stanko Natzev (c) 2013